РАЗБУМТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбумтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разбумтя̀л се, -а се, -о се, мн. разбумтѐли се, св., непрех. 1. Почвам силно да бумтя; разбумквам се. Над комина на селянина се появи дим, печката се разбумтя. Й. Радичков, В, 239. Печката се разбумтя. Снежинки запрехвъркваха от стъмненото небе. Ст. Даскалов, СД, 497. В стаята на началника една печка се е разбумтяла. А. Гуляшки, МТС, 283.
2. За сърце, кръвоносен съд, кръв — почвам да туптя, да пулсирам, да бия учестено, бързо, обикн. поради някакво заболяване или при силно преживяване; разблъсквам се, разбумквам се.